Съвремието поднася безброй “капани” пред подрастващите, изкушения от всякакво естество. Изборите са толкова много, че сякаш резултатът от поемането по която и да е пътека прилича на компромис с последващо изкривяване към консумиране на интелектуалния труд като битов консуматив. Възпитанието се превръща във все по-неконкретизирано понятие, а възпитателите, също както изборите, могат да се окажат толкова многобройни (семейство, училище, медии, социални мрежи), че крайният резултат да граничи със свободия или пълен хаос.
Интернет ни залива с иновативни методи за подобряване на личността ни, а социалните мрежи, които са паралелният свят на деца и младежи, превръщат тези методи в мода. Знайни и незнайни интернет псевдо-герои, предлагат курсове, дават съвети и влизат в ролята на лайф коучове, които ще ни помогнат да придобием смелост, да започнем да вземаме решения, да контактуваме, да се справяме със сложни ситуации и житейски трудности. От друга страна се появяват така наречените “инфлуенсъри”, които също спечелват респект и стремеж към подражание от страна на подрастващите.
Поради липса на критерии спрямо съдържанието в онлайн пространството, се създава среда, в която могат да се прокарват всевъзможни идеи, вярвания, вкусове и разбирания за доброта и красота. Основен липсващ конпонент при “иноваторите”, приканващи към подражание, е чувството за отговорност и осъзнаването на влиянието, което имат над цяло поколение (чрез тях – и на бъдещите). Европейската култура, още при зараждането си в античността, е положила фундамента на традиционните ценности, актуални и днес. Част от тях са отношението към общността, достойнството като идеал, почит към семейството и приятелите, стремеж към красивото и доброто, отдаване на огромно значение на образованието и знанието. Ето защо бихме могли да отстояваме тезата, че има доказани формули за възпитание на добри нрави и естетика, които са работели и вероятно още работят като градивен елемент в изграждането на достойния човек.
Музиката е едно от най-влиятелните средства за възпитание. Тя участва пряко в изграждането на горепосочените ценности. Отличителна е силата ѝ да събужда емоционалността в човека, да приобщава хората, да преобърне вътрешни светове, да свали товар от раменете, да вдъхне увереност, да ни накара да се замислим, да подбуди стремеж към красота. Учителят по музика би могъл да поеме тежката задача на медиатор между заобикалящия поток от информация и реалните потребности на душевността и нейното развитие. Този текст би могъл да насочи вниманието и да ни накара да се замислим за това, дали и как можем да възпитаме „старите“ нрави (традиционни и, противно на модните нагласи, съвсем актуални) с новите методи.
Идеята за възпитание и изграждане на добродетел чрез музика
Добродетелта е неотменна част от моралната система и двигател на действията, решенията, междучовешките отношения. Проблемът за пълноценния стремеж на хората към придобиване на това качество е положен още в Античността. Например според Аристотел “хората смятат, че е достатъчно да притежаваш добродетелта в каква да е степен, а при богатството, парите, властта, славата и всички подобни блага се стремят към излишък до безкрайност. А ние ще им кажем, че в това отношение е лесно да се увериш как стоят нещата чрез фактите, понеже виждаме, че не добродетелите се печелят и запазват с помощта на външните блага, а външните блага с помощта на добродетелите и че щастливият живот, бил той в удоволствието, в добродетел, или в двете, се среща по-често при притежаващите в излишък морал и разум и умерени в придобиването на външни блага, отколкото npu тези, които притежават външни блага повече от необходимото, но изостават в добродетелта.“[1] Днес продължаваме да се стремим основно към придобиване на материални блага и малко по малко се превръщаме в роби на собствената си алчност. Обръщането към нея не винаги идва осъзнато, но никой не ни учи как да я избегнем. Ако приемем, че добродетелта е изкуството да действаш по добър начин и да бъдеш добър човек, то трябва да се обучи и подхранва непрестанно, за да бъде живо.
“Освен това npu всяко умение u изкуство има неща, които трябва да се възпитават предварително u на които трябва предварително да се приучва, за дa дaдe едно изкуство резултат. Явно трябва дa има предварителна такова възпитание u такива навици u за дa постъпваш в съгласие с добродетелта”[2]. Днес, фокусът за успешна личност се насочва към развитието на способности у децата като “предприемачество”, но дали и доколко те допринасят за развитие на емоционална интелигентност и добродетелта се оказва в случая непроблематизирано. Една от основните цели да се образоваме е да се отдадем на работа и на придобиването на материални блага. Никой обаче не ни учи как да прекарваме свободното си време и че за да сме продуктивни в работата си и освободени в ума си, то трябва да се използва пълноценно и достойно. Свободата заема плоската повърхност на материална и транспортна независимост, което неосъзнато ни прави по-неспокойни и гневни. Ако свободата трябва да извисява, не би ли трябвало всички да летим? За да можем да владеем изкуството на сводния дух, някой трябва да ни научи на това в ранен етап от нашето развитие.
Аристотел, определя предметите като достойни и недостойни за свободни хора. “След като заниманията се делят на достойни за свободни хора и на недостойни за такива, ясно е, че свободните трябва да се занимават с тези от полезните предмети, които няма да ги превърнат в прости занаятчии.“[3] И по нататък: “обикновено се преподават четири предмета: граматика, гимнастика, музика и понякога рисуване.“[4] За разлика от граматиката, гимнастиката и рисуването, Аристотел определя музиката като предмет, който е необходим за възпитаване на начини за достойно прекарано свободно време. Да учиш музика подобава на свободния и е прекрасно.[5]
Свободният човек би трябвало да гледа и мисли отвъд грижите на ежедневието, да успява да надскача очевидното и да извисява ума си. Гневният и неспокоен характер често взема погрешни решения. Към проблемите на съвременните младежи, насочването и обучението им по музика, би могло да се яви като спасение от безсмислено прекараното свободно време и занимания, акумулиращи агресия, още повече в ранна училищна възраст, в която се установяват базисни възпитателни навици, ценностна система за поведение и начин на живот. По-късно, в периода на пубертета, децата лесно могат да посегнат към неправилни избори за доставяне на удоволствие по пътя на търсенето на „своето“ Аз. Възпитанието към интерес и любов към музиката е възможност за изместване на фокуса от зловредните забавления. Процесът на възприемане и изпълнение на музика, със сигурност повлиява на поведението и емоционалния отклик при вземане на решения, дилеми относно това как да се държим с околните, как да изразяваме себе си и чувствата си. Тя спомага за оформянето на светогледа и изборите ни. “Характерът е онова, което показва избор, т.е. какво човек избира и отхвърля”[6].
Подготовката за добри посоки на изграждането на личности с ясна позиция и самосъзнание започва още от първите години на училищната възраст. В периода от 6-7 до 11 години, волевите процеси в децата са минимални, лесно се поддават на внушения и желание за подражание. В разговорния език по темата се използва често изразът “попиват като гъби”. Затова примерите, които получават, и методите, чрез които се оформят техните навици на мислене и възприемане на света, са от изключително значение и трябва да се обръща внимание на всяка насока, съвет, дума и жест. Ученето чрез подражание в тези години е лесно и би могло да бъде трайно и устойчиво във времето. Аристотел включва музиката (както и поезията, която все още е неизменна част от песенната форма) сама по себе си като подражание.[7] Не случайно музиката, като предмет в общообразователната система, заема ролята на преход между игровата дейност от детската градина и плавното преминаване към по-теоретичните начини за представяне и овладяване на заобикалящия ни свят. Песенният материал в тази възраст, съчетава звукови подражания и текст, които заедно спомагат връзката между визуалната и звуковата представа за явления и предмети (подражание на звуци от животни, вятър, дъжд, влак и други). Резултатите от тази разновидност на подражанието се изразява в по-бързото запомняне и възприемане на понятията.
Комуникацията между ученик и учител трябва да се разглежда като двупосочен процес, който се изгражда плавно, постепенно, благодарение на усилие и желание от двете страни. Обръщайки се към гореспоменатото подражание, всеки един, подбран от преподавателя или ментора материал, трябва да бъде онагледен и възпроизведен от самия него, а не от звукозапис, за да бъде възможно подражанието на реална личност, а не на непознат глас “зад кадър”. Сравнението и възвеличаването на учениците, които не познават новия материал и не го владеят спрямо учителя, ще бъде стъпка към възприемането му като авторитет в техните очи. За да се спечели доверието им, не трябва да бъде отказвана комуникацията, свързана с техните интереси, въпреки че в тази най-ранна възраст те все още са плахи и често неопределени.
Наблягането на важността на процеса на заучаване, който води до крайния резултат, също не бива да се неглижира. Интересен подход би бил пример от страната на учителя, в който той разучава непознат за него материал. Това би било доказателство, освен че човек цял живот се учи, също така че музиката е жива и необятна материя, която се променя ежедневно и винаги трябва да се следва вълната ѝ на развитие, ако искаш да си в крак със съвремието. В 21ви век, когато информацията е на разположение само с един клик, няма как едно дете да бъде впечатлено с изложение на тема или запис от онлайн платформа. Живият пример за тях е новото и впечатляващото.
От друга страна, възпитанието за усет към красивото също развива емоционалността и правилното ѝ изразяване. Учителят по музика има силата да постави основни щрихи, които да бъдат ориентир при отличаване и сравняване между красиво и грозно, художествено и пошло. С израстването си, при последователно следване и добри примери за подражание, учениците биха могли да развият отношение към стойностния начин на живот, търсенето и създаването на идеали и вярата в тях. Искреното отношение към музиката “развива съзнанието за истинските мотиви и естетическите и художествени потребности и интереси на хората, помага им да разчетат художествените форми и знаци, да овладеят дълбокото съдържание и значение на художествените образи и чрез това по-смислено и активно да изживяват живота си, да осъзнават своята човешка, гражданска, нравствена отговорност пред себеподобните, пред народ и родина, пред неумиращите ценности на човечеството.” [8]
Въпреки социалистическия привкус на този цитат, съвремието ни има крещяща нужда от възвръщане на традициите за възпитание на усета към красота, отговорност и добродетели. Светът има потребност от възвръщане на откроените традиционни ценности, повече хармонични личности, които да имат естетическо отношение към себе си, околните, което да пренесат и в труда си. Живеейки със съзнание на свободна и спокойна личност, която с умисъл е избрала професионалния си път, индивидът, освен материалното възнаграждение, ще търси и вътрешното удовлетворение. При човек, възпитан с естетическо отношение и възгледи към живота, това удовлетворение ще се получи през стремежа за пропорция и красота, които ще внесе в работния си процес и дейността, която извършва (без значение от областта на професията).
Обучението по музика като фактор за възпитаване на бъдеща публика
През последните седем години се наблюдава драстично нарастване на посещаемостта на театралните зали в България. Рекламните кампании, промените в езика, употреба на хумор, който е актуален спрямо случващото се в страната и света, приканват повече хора, особено от младата публика.[9] За съжаление, поглеждайки към данните от статистиката на посещаемостта на концертни събития, от 2014 до днес се наблюдава сравнително голям спад на броя посетители. [10]
Същевременно нощни заведения, които организират събития с музика, която е извън естетическите разбирания за красиво, никога не са страдали от този отлив. На базата на медийни репортажи и снимков материал в социалните мрежи пролича, че дори пандемичната ситуация не се оказа пречка. На фона на забранени партита, концертните зали дори с капацитет от 30% или 50%, не винаги бяха пълни. Финансовата невъзможност не е подобаващо извинение за малобройната публика, например в зала “България”, като се има предвид ценообразуването на другия тип музикални места за забавление. Разбираемо е, а и едва ли някой очаква “Вълшебната флейта” да бъде избор за музикален фон на студентски забавления, нито The Rolling Stones да бъдат припознати от съвременната младеж по същия начин, както преди 20 години, но запознаването и отношението към неоспоримите музикални шедьоври трябва да остане цел на общообразователното обучение по музика.
Навикът за посещение на концерти и театрални зали е леко неглижиран и образователните институции. Учителите по музика би трябвало да положат усилия за подсилването на тази традиция. Възможно е открояването на поне два метода за повишаване на желанието за посещения на стойностни музикални събития.
Първият метод е организиране на редовни посещения на музикални концерти, които да бъдат жанрово разнообразни. Под жанрово разнообразие трябва да се разбира само и единствено музика, която има художествена стойност, в изпълнение на отделни изпълнители, ансамбли, групи или бендове. Финансовото обезщетение на това начинание трябва да бъде поето от държавна субсидия, тъй като всеки един аспект на образованието се очаква да бъде приоритет и отговорност на държавата. Инвестирането във възпитаване на навици за посещение на културни мероприятия от ранна възраст е с поглед към бъдещето. Един ден тези ученици ще се превърнат в пораснали и платежоспособни граждани на България, които ще имат потребността да продължат културната традиция, установена в училищните години.
В часовете по музика е подходящо, освен конспектния материал, да се отделя време за анализ на посетените концерти. Какви са елементите на отделните жанрове, как въздействат на емоциите ни при слухово възприемане, опити за изпълнение на песенни форми, при наличие на такива в концертната програма. Да се обърне внимание на практическото преживяване в отделните жанрове, а не само теоретичната им обосновка и определения, които се срещат в учебниците. Не е необходимо цялостният фокус да е към добрите примери. Реалността, която е извън училищната среда, е пълна с не толкова добри образци, които не трябва да се считат за тема табу, а да се коментират минусите и плюсовете. Положителна страна винаги има някъде скрита – мелодична линия в аранжимент, или гласовите качества на изпълнителя (когато става въпрос за песенни форми). Разлики винаги могат да се определят при съпоставяне на два или повече примера.
Често допускана грешка е недостатъчното внимание към мнението на децата. В годините на средна и горна училищна възраст обикновено се губи връзката между учителя по музика и ученика. Дебатиране и анализ на музикалните предпочитания на учениците и съпоставянето им с утвърдени естетически и положително нравствено влияещи жанрове е подход за заличаването на комуникационните бариери.
Задания, като организирано ходене на концерт по избор на класа или при невъзможност – слушане и представяне на любими техни изпълнители, биха вкарали учителя по музика в техния свят. Един път допуснат там, ще бъде много по-лесно за него да спечели доверието им и да ги поведе и по други музикални пътища.
Вторият метод е базиран на въвеждането на задължително участие в музикални състави, хорове, рок или поп-рок групи, фолклорни ансамбли (според най-близкото до интереса на детето), които да се част от училищната среда. В България има учебни заведения, които подкрепят и поддържат, според възможностите им, тази традиция, останала от близкото минало, но те не са поставени като приоритет на общественото образование. Сегашната система насърчава проектното и предприемаческото мислене. Развитието на детската креативност и въображение, която се подбужда от до̀сега до изкуствата, сякаш остава пренебрегната или на по-заден план.
Посещението на подобни групови музикални занимания би допринесло за подобряване на екипната работа и за постигане на самодисциплина и отговорност спрямо личната подготовка като неотменна част от резултата на общото изпълнение. Съчетавайки занимания с ученици от различни възрасти, има шанс за пораждане и възпитание на идеята за приемственост. Задължително условие при стартирането и реализирането на подобна дейност е избягването от носталгичната борба с “едно време какво беше..”, а, посредством комуникация и печелене на доверието в учениците, да се подбира музикалния материал. Той трябва да бъде едновременно подходящ за възпитанието на добрия вкус, но и съобразен с емоционалността, звученето и вълненията на тяхното време.
Цялостният осъзнат досег до музикалната вселена и нейното разнообразие е ключът към възпитанието на социалния характер. Общество, което има отношение към културата, нравствеността, емпатията, романтично казано, би направило света едно малко по-добро място за живеене, що се отнася до общата ценностна система.
Масовите медии, социалните мрежи и музиката в тях като възпитател
Според проучване от 2016-та година, 97% от децата от 9 до 17 години използват интернет, а 81% използват социалните мрежи. Можем да си представим пропорционално растежа на тези стойности след 5 години. Според Националния статистически институт на България, 91,5% от гражданите на възраст между 16 и 24 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично, а цели 98,1% от изследваната група са ученици. За съжаление процентният брой на лицата, използващи интернет за учебни дейности според спецификите им, варира от 6,7% до 9,6%. Статистиката, въпреки че не обхваща целия ученически възрастов обхват, показва, че щом не се отделя време с учебна цел, то времето, прекарано в интернет, е насочено към други неописани, но ясни дейности.
При създаването си през 2004 година, социалната мрежа Facebook има съдържание, което се свежда до снимки и лична информация с идеята за запознанства и комуникация с познати и непознати от цялото земно кълбо. 17 години по-късно, платформата се превърна в главна трибуна за реклама, изразяване на лични мнения и дискусии, платформа за търговия, стрийминг в реално време на личния живот на популярни и непопулярни личности и какво ли още не. Facebook, Instagram, Youtube и Tik Tok се превърнаха в дигитална сцена на малки и големи, професионалисти и аматьори, естети и лаици. Липсата на художествена цензура даде път на всякакъв тип музикални творби и изпълнители да се заявят като “артисти” и да представят творчеството си пред милиони зрители. Децата в ученическа възраст, някои търсещи себе си и начини за отличаване от другите, а други, обратно,търсещи маса, в която да се припознаят, с невероятна скорост усвояват тенденциите на социалните мрежи. От своя страна телевизионните медии и списания за лайфстайл (поредната “модерна” чуждица, навлязла в българския език) всячески подкрепят начинанията на новите популярни в мрежата личности, което ги издига на още по-голям пиедестал в очите на подрастващите. Малко по малко те започнаха да оказват влияние над потребителите си и се нарекоха “инфлуенсъри”. Значението на думата, от която произлиза прозвището им, influence, е описана като способността на повлияване над характера, развитието или поведението на някого или нещо. Следователно, спокойно би могло да се приеме, че работата на “инфлуенсърите” е да възпитават. Проблемът е, че голяма част от тях нямат ясната преценка за отговорността, която носят за възпитанието на подрастващите и изграждането на вкуса им. Децата искрено подражават на своите новосъздадени идоли. Те се опитват да говорят, обличат и действат като тях. Естествено е да слушат музиката, която слушат или изпълняват. Посланията им се пеят от аудиторията им, предават се от уста на уста и постепенно се превръщат в тенденция и мода.
За да може един преподавател по музика да се “съревновава” с влиянието на популярните музикално ориентирани личности, той не трябва да приема техния начин на мислене или липсата на такъв. С познанието и възприятието за красота, нравственост, добродетели, той не трябва да бъде лектор, а практик. Учителят да изпълни песента, която трябва да се разучава, а не да разчита на записи. Да разкаже музикални истории, които са обвързани с неговия собствен живот, а не само да преподава теоретично песенния материал. Допускането на учениците (в някакви рамки) в личния и професионален свят на музиканта и учителя, ще ги доближи до него и вероятността да намерят правилния “инфлуенсър” се повишава. При това отношение трябва да се внимава все пак и с ясното поставяне на границите в комуникацията и отношението учител/ученик, за да не се изгуби авторитетът и уважението, а отношението към преподавателя да се превърне в прекалено приятелско поведение.
Друг аспект, свързан с възпитанието и конкретно с обучението по музика, е необходимостта от интерактивност и зрелище при получаване на информация от всякакво естество. Това е казус, който се заражда с развитието на съвременните технологии. Очите отдавна започнаха да са определящ фактор при възприемането на музиката. Симбиозата между аудио и видео се превърна в естествен път за представяне на музика във всички жанрове. Мултимедията и визуалните ефекти навлязоха дори в дома на класическата симфонична музика.
Мащабното развитие на технологиите и степента на тяхната достъпност затрудняват още повече задачата на учителя по музика, на когото все още му се налага да разчита на своя „стара техника“. Въпреки че не малък брой училища получиха финансиране и вече разполагат с модернизирани кабинети по музика, звукозаписите и аранжиментите на песенния материал в голямата си част не кореспондират на съвременната представа за звучене (от чисто техническа гледна точка). Колкото благозвучни и стойностни да са музиката и текстът на разучаваната песен, ниското качество на звукозаписа,и пукането, вследствие на дигитализацията на стари записи, ще отблъсне децата. В най-добрия случай ще им отнеме повече време, за да оценят художествената стойност на музикалния материал.
Идейно е да се инвестират средства в нови презаписи на традиционния училищен песенен материал. Разбира се, това не означава промяна на аранжименти, които са с доказана с годините художествена и музикална стойност. Приемайки нов, технически звуков, а защо не и визуален облик, песните, изучавани години назад, ще заживеят нов живот сред новото поколение.
Заключение
Новите технологии приличат на увеселителна пързалка, с която малко хора могат да не прекалят. Като в лунапарк, с тях всичко изглежда по-цветно, по-интересно, по-завладяващо, по-лесно… докато не спре токът! Тогава настава усещане, което може да се сравни с времената, когато нямаше мобилни телефони. От всеки блок се чуваше гласа на някоя баба, провикнала се от балкона, за да прибере внучето си за обяд. А на него не му се прибира, но необходимостта от храна го кара да се замисли дали случилото се е наистина фатално за него. Музиката може да бъде олицетворение на действията на бабите едно време. Някои нейни произведения първоначално звучат и се възприемат като прекалено ненужни и далечни от “пъстротата” на социалните мрежи и онлайн забавленията, но въпреки това, тя винаги ще бъде осезаема и ще може да ги докосва, и да им влияе. Децата просто имат нужда от човек, който да ги запознае с нея. Да ги убеди да ѝ подадат ръка, да ѝ дадат време, за да я опознаят във всичките ѝ форми и да се научат как да попиват познания и мъдрост от звучността ѝ. Притежавайки умението на контактуват с нея и да ѝ се отдават, никога няма да има значение дали я слушат от китарата на уличен музикант или от най-съвременната безжична тонколона. Тя просто ще живее в тях и с тях.
[1] Аристотел. Политика, Седма книга. Прев. А. Герджиков, София: “Отворено общество”, 1995, 196-197.
[2] Пак там, 231.
[3] Пак там, 232. (поправи навсякъде и ме изтрий)
[4] Пак там, 232-233 с.
[5] Пак там, 234 с.
[6] Аристотел. Поетика. София: „Изток-запад“, 2016, 42 с.
[7] “Езическата поезия, трагическата поезия, комедия, дитирамбическата поезия, както и повечето музика за авлос или китара са изобщо подражание. Те се различават по три неща” с какво подражават, на какво и как, понеже подражават по различен, а не по един и същ начин”– Пак там. 18-19 с.
[8] Горанов, Кръстьо. Учебник по естетика 10 кл., София: Народна просвета, 1984, 3-4 с.
[9] https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=728
[10] https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=753